Зеленият преход на гарите

Зеленият преход на гарите е дългосрочна инициатива за създаването на споделена концепция за устойчиво развитие на ЖП ареалите и терените в района на Сточна гара и гара Подуяне- разпределителна в София. Като независима мултидисциплинарна организация, ГРАДОСКОП търси начини да модерира диалога между институциите и да обедини граждани, експерти, бизнеси и институции в дискусия за широко възприета визия за устойчивото развитие на терените. 

Като партньори на инициативата Новия европейски Баухаус на Европейската комисия за България, вярваме, че пътят към устойчивото развитие и използване на градските пространства минава през активното участие на всички граждани и организации в планирането на по-устойчиво и красиво бъдеще. Затова работим по проекта в активен диалог с Национална компания Железопътна инфраструктура (НКЖИ) и БДЖ, Столична община и десетки експерти, граждани и граждански организации. 

Първи стъпки

ТЕРЕНИТЕ

Проектът стартира в началото на 2022 г. с пространствен урбанистичен анализ на терените и техния потенциал за развитие от архитектите Павел Янчев и Теодора Стефанова от ГРАДОСКОП. Те разглеждат по-широкия пространствен контекст, който включва терените от Сточна гара до гара Подуяне-разпределителна и се стреми към търсене на цялостни, интегрирани решения за бъдещото развитие на тези терени. С доклада от изследването можете да се запознаете ТУК.

УАСГ СТУДИО

Инициативата продължава с академична колаборация между Техническия университет в Цюрих (ETH Zürich), Университета в Неапол (Universita degli studi di Napoli), Политехническия университет в Милано (Politecnico di Milano) и Университета по архитектура, строителство и геодезия в София (УАСГ). В рамките на международната работилница, студенти по архитектура и урбанизъм от четирите университета разглеждат паралелно проекти, свързани с адаптивната инфраструктура, като всеки университет се фокусира върху местния си контекст. Студентите от пет катедри на УАСГ в София за първи път провеждат съвместно студио по повод 80-годишнината на университета, за да развият иновативни концепции за преизползване на терените около железопътната инфраструктура от Сточна гара до гара Подуяне-разпределителна.

Разглеждайки терените около Сточна гара и гара Подуяне-разпределителна, студентите предлагат различни идеи за бъдещето им — например преизползване на съществуващите сгради за производство, покрити пазари, споделени офиси и културни функции. Друг предложен подход е ново строителство, което да отговори на социалните нужди на жителите на съседните квартали чрез изграждането на достъпни жилища с допълнителни обслужващи функции. Още една посока беше включването на терените в градската тъкан чрез развитието на интермодални транспортни хъбове с многофункционален характер. Проектите търсят решения за свързване на северните и южните квартали чрез изграждане на пешеходни и вело-мостове и серии от публични пространства.

„СТАНЦИЯ СОФИЯ“

Еднодневният международен форум “Станция София” на 20 юни 2022 г. за първи път събира представители на всички заинтересовани страни и посетители в сградата на Сточна гара и ги провокира да погледнат на терените от там до гара Подуяне-разпределителна като пространства, изпълнени с потенциал. Чрез интерактивна изложба са представени разработените концепции за развитие на терените от студентите от УАСГ. Идеите са дискутирани с представители на институциите, студенти, преподаватели, експерти и гости от бизнес средите.

Денят започна с разходки със студентите от Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ), международните експерти и лекторите Ана Немет, Мартен Гиелен, Берт Хелинг и Фреек Персин в района на Сточна гара и гара Подуяне-разпределителна. Следват три тематични работилници, с които започва и експертният диалог за споделена концепция за устойчивото развитие на терените и за първи път на една маса сядат представители на институциите, експерти, бизнеси и граждани в дискусия за тези терени. Като отправна точка служат предложенията на студенти от УАСГ, а модератори на трите кръгли маси са координаторите от ГРАДОСКОП. В работилниците на тема “Екология и околна среда”, “Нови икономики” и “Достъпност, публично пространство и мобилност” участват над 40 местни експерти, сред които Главният архитект на Столична община – Здравко Здравков, представители от Национална компания “Железопътна инфраструктура” (НКЖИ), Български държавни железници (БДЖ), урбанисти, архитекти, консултанти и студенти и преподаватели от УАСГ. 

Събитието завършва с презентации на примери от международни експерти, участвали в подобни проекти в различни европейски градове. Четирима гост лектора изнесоха презентации от собствения си опит с подобни градоустройствени проекти, които оживяват индустриални пространства и експериментират със стандартните процеси на планиране чрез иновативно включване на местните жители и задвижване на местната кръгова икономика. Това са Ана Немет от Денкщат Швейцария, Фреек Персин от 51N4E, Мартен Гиелен от Ротор ДС и Берт Хелинг от 1010 Архитектура и урбанизъм. 

Тези първи стъпки от развитието на инициативата Зеления преход на гарите се случват по инициатива на Столична община, в активен диалог с НКЖИ и с подкрепата на Аргус 01. С обобщените резултати и предложения за развитие на терените можете да се запознаете ТУК.

ЕКСПЕРТНИ РАБОТИЛНИЦИ

През септември 2022 г. инициативата „Зеленият преход на гарите“ продължи с тридневен форум и квартален панаир, посветени на възможното устойчиво развитие на терените от Сточна гара до гара Подуяне-разпределителна в София. Стъпвайки върху трите основни посоки на движението Нов европейски “Баухаус” на Европейската комисия — Beautiful, Sustainable, Together, екипът на ГРАДОСКОП подготви работилници и дискусии в три поредни дни, целта на които бе съвместно да се създадат три пилотни проекта, които да стартират трайното обживяване на терените около Сточна гара. Кулминация на форумът бе квартален панаир в събота, 1 октомври, с храна, напитки, музика, детски активности, танци, запознанства и изложение на местни творци, бизнеси и занаяти. Кварталният панаир цели да представи всички експертни предложения на местните граждани, артисти и бизнеси и да събере идеи и обратна връзка и от тях. 

Форумът за възможното бъдеще на гарите се случи в партньорство с Национална компания Железопътна инфраструктура (НКЖИ) и започва на 29 септември с Ден 1 на тема КРАСИВО, който включва затворени експертни дискусии за транспорт и публични пространства, екологията и пейзажа на района. Институции и експерти обсъждат какво означава “красиво” и “устойчиво” в контекста на гаровите пространства и пост-индустриалното наследство с цел да формулират заедно пилотни проекти, които да превърнат инфраструктурната бариера в мост, свързващ северните и южните квартали чрез качествени обществени пространства и да възстановят на връзката с реките и обширния ландшафт по продължителността на неизползваните жп ареали на Сточна гара и гара Подуяне-разпределителна.

Вторият ден на форумът на 30-ти септември е на тема УСТОЙЧИВО и включи експертна дискусия за новите икономики. Експерти, институции и бизнеси от района обсъдиха екологично устойчиви стратегии, за да развият капацитета на бившите индустриални терени като двигател за климатичната неутралност на София. Целта е да се структурира пилотен проект, който свързва местните предприятия, културните дейци и жителите на квартала, с акцент върху кръговата икономика и повторната употреба на материали и ресурси.

ВКЛЮЧВАНЕ НА ГРАЖДАНИТЕ

Ден 3 на форума на тема ЗАЕДНО се състоя на 1 октомври и беше кулминацията на форума с квартален панаир за всички малки и големи съседи от квартала. Събитието беше с вход свободен за всички желаещи, които ще можеха да разгледат и обсъдят резултатите от работата на експертите и да се включат в процеса със свои предложения и идеи. Организаторите предоставиха и всички съставки за лежерно съботно прекарване в квартала — храна, напитки, музика и изложение на местни творци, бизнеси и занаяти.

Изложението на артисти, занаяти и малки бизнеси от квартала е организирано в партньорство с независимото културно пространство Culture Lab, което приютява десетки ателиета и пространства за изкуство в непосредствена близост до Сточна гара. Събитието включва и няколко работилници за малки и големи. Интерактивна работилница “Озеленяваме заедно” включваше образователна беседа и разходка из самозалесилите се територии около Сточна гара и заснемане на растителни видове на интерактивната платформа ЕдноДърво, в сътрудничество с Botanic Lab. Работилницата “Строим заедно”, организирана с други съседи от квартала — ателиетата на ZALAG DARISE и BOGODOME, създаде уникални и функционални градски мебели от преизползвани индустриални материали, с които да се облагороди входа на сградата на Сточна гара. Детската архитектурна работилница “Игра в града” предизвиква най-малките малките посетители също да предложат конкретни идеи за места за игра около Сточна гара. Панаирът завършва с богатата културна програма, организирана в партньорство с една от най-активните културни организации от района — фондация “Убежна точка”.

Тези събития от инициативата “Зеленият преход на гарите” се осъществяват в партньорство с НКЖИ и с подкрепата на Европейския институт по иновации и технологии (EIT), организация на Европейския съюз, и проекта Зелена София на Столична община. 

Пилотни проекти

На база всички описани дейности, проучвания, експертни дискусии и работилници, в които вземат участие над 400 представители на заинтересовани страни, екипът на ГРАДОСКОП  предлага три пилотни проекта, с които да стартира трайното обживяване на терените около Сточна гара. 

ОБЩНОСТЕН ЦЕНТЪР И ПЛОЩАДНО ПРОСТРАНСТВО СТОЧНА ГАРА

Постепенното обживяване на района около Сточна гара с култура и изкуство е важна градска тема още от участието на София за състезанието за Европейска културна столица 2019. Още преди това много представители на различни култури и субкултури населяват зоната около гарата, където и до днес се развиват редица културни проекти като инкубатора Culture Lab, Зона Култура и квАРТал. 

По време на дискусиите, организирани от ГРАДОСКОП експерти, артисти и културни мениджъри и активисти се обединяват около идеята за създаването на общностен център и културна инфраструктура, като всички са единодушни, че красивата и неизползвана към момента сграда на Сточна гара е подходяща за целта. Предвид контекста и историята на сградата, е подходящо сградата да има и фокус върху историята и бъдещето на жп транспорта, и да помещава различни активности и събития за местните общности.

Проблеми, които идеята адресира са:

• превръща района на Сточна гара в дестинация, а не единствено в транспортна връзка, през която преминаваме.

• спира разрушаването на сграда, която е със символична стойност на културно и архитектурно наследство.

• предоставя обществено многофункционално пространство, в район, който има голяма нужда от такова и създава физическо пространство за координация на процеса по ревитализация на зоната.

• стимулира непрекъснат човекопоток, който прави зоната по-сигурна.

Как? Рушащата се сграда на Сточна гара може да се превърне в многофункционално пространство, място за култура и пространство за дискусия, за иновация и експеримент. Процесът по ревитализация на териториите има нужда от създаването на централна точка за координация и управление на процеса по ревитализация. Културната програма би могла да бъде съчетана с търговски и представителни функции. Обществената функция на сградата обаче не би могла да се осъществи пълноценно без възстановяване на площадното пространство пред нея, правейки сградата физически видима и достъпна. 

Функцията на сградата би могла да се допълни от изграждането на железопътен музей, в който да бъде събрана на едно място част от историята на българските железници. Дейността може да се допълни от открита паркова зона, в която да бъдат представени артефакти от жп историята у нас. Обособяването на зони, където да се правят проучвания и да се развиват иновативни решения за бъдещето на жп транспорта би придало съвременна функционална значимост на проекта.

Културният общностен център може да има мултифункционална програма, която би довела до непрекъснат човекопоток, осигурявайки устойчивост и финансова рентабилност. Местните бизнеси и артисти могат да се включат при активацията на зоната. Общественото пространство може да се обживи чрез фестивали за изкуствата или фермерски пазари. След първоначална инвестиция, която гарантира изправността на сградата, следва да се създаде организация, която да управлява и обживи сградата, чрез обществени дейности.

В оформянето на предложението за Общностен център Сточна гара взимат участие експерти, сред които представители на НКЖИ, БДЖ, НАГ, Център за градска мобилност, СО Район Поуяне, Софияплан, архитекти, урбанисти, експерти, транспортен инженер, юрист, Фондация “Екообщност”, бизнеси и културни дейци, активни в района, както и десетки граждани.

ПАРК СТОЧНА ГАРА

В много от срещите, разговорите с граждани и експертните дискусии в рамките на инициативата Зеленият преход на гарите се предлага една и съща идея. Защо не превърнем временно неизползваните терени около Сточна гара, в които преминават няколко градски реки и в които природата сама е започнала да се завръща, в парк Сточна гара — новия жп парк на София, само на 15 минути пеша от административния център на столицата. 

Това е пилотният проект, оценен от експертите в дискусиите, които ГРАДОСКОП организира с най-силно обществено и екологично въздействие, и същевременно — с относително лесна осъществимост. Идеята за превръщане на мястото в парк е и най-често срещана сред предложения на гражданите. 

Проблемите, които проектът адресира са:

• предлага временна функция на неизползвани в момента територии, без да изменя предназначението на земята.

• предлага достъпни и значителни по размер зелени обществени пространства, които да удовлетворят нуждите на жителите от съседните квартали.

• може да се комбинира с други колективни функции — градски споделени градини, спортни площадки за различни възрасти, детски площадки, скейтборд зона и др.

Как? Идеята може да се реализира сравнително лесно, без допълнително озеленяване, използвайки съществуващата естествена растителност по терена. Необходими са единствено решения, гарантиращи сигурността на гражданите чрез изграждане на определени територии с преминаващ жп транспорт, и изграждане на пешеходна и вело инфраструктура. 

Паркът може лесно да се реализира, ако временно неизползваните, но естествено озеленени и достъпни територии около Сточна гара се предоставят или отдадат временно на Столична община и се развият поетапно като обществен парк с активното участие на различни заинтересовани страни. Открити пространства наоколо могат да се напълнят с разнообразни функции, като например споделено учене и зелени класни стаи съвместно с местните училища, споделени градски градини заедно с организации за градска агрикултура, зони за спорт, скейтборд и колело и други. Паркът може да се ползва и за разнообразни мероприятия и временна концертна и фестивална активност. Така той ще отговори и на необходимостта от общностен център за квартала и достъпно място за деца и хора с увреждания.

Трансформацията може да има временен характер и да се прекрати при промяна в необходимостта от използване на територията. Възможно е поетапно развитие на парка — да се започне с малка тестова територия, която след това да се разшири. Затова в създаването на пътеките се препоръчва използването на естествени и биоразградими материали и настилки за оформяне на пешеходните и велоалеи. При възможност, паркът трябва да създава и сигурни пешеходни и велосипедни преминавания по продължение и над жп релсите, за да успее да преодолее съществуващата в момента бариера, която създават жп линиите. 

В дискусиите, които стигат до предложението за Парк Сточна гара взимат участие експерти от следните организации: НКЖИ, главен архитект на СО район Подуяне, заместник-кмет на Район Подуяне, Първа английска езикова гимназия, Софийска вода, Зелена София, Софияплан, Софийска енергийна агенция СОФЕНА, урбанисти и архитекти, инициатори и представители на иновативни зелени инициативи в София, като ЕдноДърво, фондация Зелена линия София, Колективът, Градина за Дружба, научни изследователи, инфлуенсъри, представители на творчески инициативи и граждани.

ЗОНА ЗА ЗЕЛЕНИ ИНОВАЦИИ И ЕКСПЕРИМЕНТИ

Сточна гара исторически е място за обмяна на стоки и услуги. Тази традиция може да продължи да се развива и да отговори на предизвикателствата на утрешния ден. Научаването на нови умения и споделянето на знания изгражда общности и изпълва със смисъл. А територията около Сточна гара, включваща фабриката за градско изкуство Culture Lab, хладилния завод, артисти и иноватори на свободна практика в района, превръщат зоната в естествено развил се клъстер на креативните индустрии. Тази енергия може да се допълни от нови пространства за тестване и прототипиране (makers spaces), студия за дизайн (градски, архитектурен, ландшафт, интериорен, продуктов), споделени места за работа, лаборатории и иновации, библиотека за материали, семинари и лекции, офиси на граждански инициативи, храни и напитки, базари и изложения на създадените продукти и разработените решения.

Сградата на така наречените ‘магазии’ датира от първата половина на 20 век и е била същинската товарителница на Сточна гара. Днес използвана за складови помещения, тя има специфична централна носеща бетонна конструкция и покривно осветление, носейки духа на пост-индустриалното наследство. 

Трансформацията на “магазиите” в “CIRCULARIUM: Зона за развитие, иновации и експерименти”, може да адресира следните проблеми:

• зоната запазва продуктивния си характер, но се обръща към бъдещето и става по-привлекателна, чрез превръщането си в хъба на София за иновации, прототипиране и тестване.

• създават се нови и по-разнообразни работни места.

• бизнесите за търговия, които в момента се намират на терените на Сточна гара, обръщат поглед към утрешния ден и развиват дейност, която комуникира с принципите за устойчиво развитие.

В допълнение и в унисон с устойчивите принципи в развитието на териториите, част от съществуващия сграден фонд в района на Сточна гара може да се преизползва като локален център за рециклиране на материали и вещи, поправка на уреди и техника, и разработване и тестване на нови продукти и прототипи. За целта могат да се определят пространства, където да се събират неизползвани материали, които да се сортират, изчистват, поправят или преправят, за да се върнат отново на пазара като нов продукт. Този кръг отваря възможност за много нови работни позиции и дейности, и е основа за развитието на бизнес подход, който силно затвърждава принципите за устойчиво развитие. Към тези функции могат да се добавят и зони за лекции, семинари, образование и придобиване на нови умения, знания, или практикуване на хоби.

В дискусиите, фокусиращи се върху развитие на териториите и сградния фонд чрез интегрирането на нови и устойчиви бизнес модели участват експерти от БДЖ, НКЖИ, Софияплан, Фонд за устойчиви градове, Клуб Железопътен моделизъм – България, урбанист, специалисти по градска активация и стратегическо планиране, жп инженери, социолог, комуникационен експерт, културен мениджър, юрист, архитект, представители на частни инициативи за временна активация на неизползвани терени в гъсто населени жилищни райони, представители на инвестиционното проектиране и строителството на градска среда, и много граждани.

Можете да се запознаете с целия доклад от проекта и пилотните предложения ТУК.

Проектът “Зеленият преход на гарите”, част от общността EIT Нов европейски Баухаус, се осъществява с подкрепата на Европейския институт по иновации и технологии (EIT), организация на Европейския съюз.